Твоята малка спокойна българска сватба

Сватбата несъмнено е радостно събитие, съперничещо си само с погребението по популярност с единствената разлика, че малцина имат късмета да повторят опелото си. Просълзени от умиление родители, щастливи баби и дядовци, мечтаещи да дундуркат внучета на коленете си, шумна рода, изнервена булка, умислен младоженец - все популярни актьори от масовата театрална постановка, включваща за декор бибипкащи автомобили, окичени с балони, малки херувимчета облечени в бяло и задължителното посещение на обреден дом, църква (по желание) и не на последно място ресторант. Бидейки гост на немалко сватби в последно време (да се сещам и аз, все ми повтарят престарелите лели) реших да обобщя обичайните ритуали, които наблюдавам по тези щастливи поводи за роднинска сбирка.

Сватбата като организация се дели на два основни вида - дневна и вечерна, според времето, което е предвидено за забавата с танци, ядене и пиене в ресторанта. Дневната сватба обикновено приключва към пет часа следобяд под смръщените погледи на обслужващия персонал, който трябва да приготви съответното заведение за вечерта. Предимството на подобен род събития е, че ако имате гости отдалеч (а малцина са тези, които нямат разклонено из цяла България родословно дърво), те могат да си тръгнат още същия ден, да се приберат по живо по здраво вкъщи и цяла вечер спокойно да си пъшкат от преяждане и препиване. От друга страна при една вечерна сватба на същите тези гости трябва да се осигури подслон под формата я на хотел, я свободното мазе на съседа. Но затова пък веселбата може да продължи до малките часове, особено когато мрачните иначе сервитьори са мотивирани с известно количество финикийски знаци да се усмихват безкрай. Според слухове вечерната сватба е по-лесна и за организация, булката не трябва да става с първи петли да си прави прическа (ако въобще я е хванало сън през последната самотна нощ), но пък току-виж младоженецът размислил до късния следобяд и се отказал да се подпише под нещо, твърде напомнящо на смъртна присъда.

Както и да е, време е да потегляме. Младоженецът първо минава през кумовете, които са наредили трапези за чудо и приказ, имало е случаи, когато сладкодумни кумове с блага домашна ракия замалко да провалят цялата организация, затова и те трябва да се държат изкъсо. Добър избор за кумуващи е познато семейство, било добра поличба за стабилността на брака, но винаги може да се изберат необвързан приятел на младоженеца и неомъжена приятелка на булката (обратното е проява на твърде голямо свободомислие), които току-виж се залюбили и те самите оженили. След като подпийналата компания преодолее съблазните, предлагани от кумовете, всички накуп отиват да вземат булката. В по-стари времена цялата процесия се придружаваше от цигански оркестър, който - въпреки осакатения си музикален талант - винаги е успявал да възпроизведе високи нива на шум, но в днешно време предпочитаният вариант са автомобилни клаксони и мелодии на телефон "Нокиа". Взимането на булката е първото по-сериозно препятствие, нейните роднини не са склонни да я дават лесно и затова младоженецът трябва да я откупи, като насипва жълти стотинки в обувката й. По-лесният начин е просто да доведеш няколко приятели, изкушени от така модния напоследък бодибилдинг, на никой не му се рискува нова махагонова врата. Процесията продължава към обредния дом, задължителна спирка по пътя към семейното щастие. Църковният брак не е задължителен (въпреки усилията на църквата в тази посока), но официалното документално засвиделстване на обвързаността между двамата млади се извършва точно на това място. Приповдигната реч, първи родителски сълзи, блясък на светкавици и честито! "Образувахте нова клетка в обществения организъм". Ключовият момент е кой кого ще настъпи веднага след подписването, за да е ясно кой ще е господарят в къщата. Препоръчително е съпругът отначало нехайно да финтира (така или иначе носи по-удобни обувки), а после да удари една здрава пета, почти размазвайки пръстите на булката, за да демонстрира подлост и сила - все качества нужни да съхраниш един дълготраен и щастлив брак. След това младоженците застават на стратегическа позиция, а гостите минават да ги поздравят, отнасяйки по някой бонбон или суха пресядаща петифура. Това е и най-подходящият момент да се отървеш от неудобния букет с рози, който постоянно ти създава проблеми. На излизане от дома младото семейство се обсипва с бонбони, дребни стотинки, гилзи и друг подръчен материал. Пътят продължава към църквата...

Sivosten.com, Т. Христов