Съвременна представа за ролята на жената в семейството

В цялостното историко-културно развитие на българския народ семейният институт заема важно място със значението си на основна социална микроструктура. Чрез него векове наред се е осъществявало не само биологичното и социално възпроизводство на поколенията, но и предаването на онези духовни представи и ценности, чрез които се е формирало и поддържало съзнанието за принадлежност към българската народност и нация.

Днес обаче междуличностните връзки в семейството са поставени върху коренно различна плоскост – те се изграждат на базата на модифицирани ценностни позиции, които отразяват динамиката и своеобразието на съвременният живот.

Бракът е мислен най-общо като социално санкциониран съюз между мъжа и жената, регламентиращ отношенията помежду им и утвърждаващ легитимността на децата, родени от съпружеската им връзка. Бракът и за жената, и за мъжа е онази броня, която ги защитава от опасностите и трудностите на външния свят. Семейството представлява средата, която е неизменно условие за здравословното и хармонично развитие на децата. Особено днес, когато опасностите, криещи се във външния свят, се увеличават, конкурентната борба нараства и хората стават все по-безмилостни един към друг, ролята на семейството и взаимоотношенията, основани на близостта и сплотеността между членовете му добиват още по-голяма значимост.

Целта на настоящата работа е да се разгледа съвременната позиция на жената в обществото, като се набляга на ролята й в семейните отношения. Направен е опит да се представят специфичните характеристики на българският случай като се има предвид степента на влияние на историческият контекст върху положението на жената и нейните нагласи. Под внимание са взети основни теории на различни специалисти в тази област, както и събран анкетен материал сред хора между 22 и 52 год., като преобладаващата част са млади хора от средите на студентската общност в София. Представените тенденции въз основа на конкретни въпроси по темата оформят нагласата на младото поколение сред българското население, на което тепърва ще се наложи да предприеме стъпки в сферата на семейните взаимоотношения.

Като най-целесъобразни научни методи в изследването са използвани:

етнографският метод на теренни събирателни проучвания и наблюдения, проведени сред градско население и етносоциологическият – насочен към анализиране на процеси и явления от гледна точка на тяхната динамика и взаимодействие с етническите, социално-икономическите и психологическите фактори и даващ възможност да се отчете вероятностното съотношение, при което функционират наследените и новосъздадените културни форми в рамите на семейството и неговите жизнени дейности.

Определяйки като основен обект на изследването съвременната представа за ролята на съпругата в семейните отношения, същевременно се налага изясняване на понятието съвременност. Някои изследователи, като Веселин Хаджиниколов, сочат че „съвременността е понятие ,в което най-често се включват обществени процеси, събития, факти, явления, протичащи в настоящето”. При втори аспект на понятието се подхожда от гледна точка на типа култура. Изхождайки от двата аспекта на етнографско тълкуване на категорията съвременност, в настоящата работа историческият отрязък от време, което тя включва е сведен до последните 45-50 години.

Значително място в изследването заема образа на българката през социалистическият период, тъй като е известно, че този период се характеризира с широк размах на обществено-икономическите, демографските и социално-културни процеси в българската държава, които рефлектират с огромна сила върху семейният институт и ролята на жената в обществото и частноправните отношения.

В периода след Освобождението положението на жената в рамките на семейството и обществото се регулира от обществено утвърдени нормативи, отличаващи се с особена консервативност. Жената участва в производственият процес и наравно с това поема многобройните домакински задължения по прехраната, облеклото на семейството и отглеждането на децата. В началото на XX в. жената заема второстепенно място в сравнение с мъжа, санкционирано и закрепено от буржоазната правна система, издигаща мъжа, като главна фигура в обществото и семейството.

След 9.IX.1944г. БКП възлага задача „да се помогне за политическото просвещаване и повдигане културното равнище на трудещите се жени, защото с помощта на жените ще може да се закрепи историческото дело на 9.IX.”. Важен елемент от пропагандният образ е освобождаването и равенството на трудещите се жени. На БНЖС, учреден през юли 1945г. е отредена ролята на „организатор и възпитател”, проводник на партийните задачи до българските жени. ”Не може да има социалистически преврат, ако грамадна част от трудещите се жени не вземе значително участие в него” е убеден Ленин през 1918г. Той заклеймява домакинският труд ,определяйки го като „дивашки непроизводителен, дребнав и изнервящ до крайност”. Идеолозите на социалистическата революция предвиждат освобождение на жените , чрез промяната на формата на собствеността, в резултат на която домакинството ще бъде лишено от икономическите си функции, жените ще бъдат заети вместо с потискащия ги домашен, с обществен труд, в който ще се изградят другарски отношения между двата пола.

Широко разпространено е мнението, че в България социализмът е налагал двойно бреме на жената, като от една страна, я е изпращал на трудовия пазар, а от друга - не облекчавал традиционната й работа на домакиня. По това време мъжките и женски роли не са толкова видимо разделени по отношение на трудовия процес. Много чуждестранни наблюдатели сравняват отношенията между българските мъже и жени с тези в другите балкански региони, където жените са по-зависими и са ограничавани основно в сферата на дома. Според Мария Тодорова специфичната българска традиция по отношение на жената би трябвало да се обясни преди всичко със съществуващите стратегии на оцеляване в селска среда, където хората са притежавали малки късове земя и не е било възможно да преживеят без участието на жената в трудовият процес. Без съмнение това обстоятелство е обрекло на двойно бреме българката. В същото време обаче то е осигурило на жената доста уважавано място в собственото й семейство, в по-широкото роднинско обкръжение, както и в трудовият процес. Несъмнено социализмът повлиява на жената в ролята й на активен участник и партньор в трудовият процес, но само като утвърждава нейното традиционно място на съучастник в производствената дейност.

На въпрос от анкетата дали е необходимо жената да бъде добра домакиня и да се ориентира основно към дома или по-скоро да обърне внимание на професионалното си развитие и да се включи във финансовата издръжка на семейството 80% от запитаните отговарят, че е желателно да може да съчетава и двете. Днес на лице е известно разтоварване на жената от някои домакински задължения, като в тях се включват по-активно и останалите членове на семейството. Въпреки това жените продължават да поемат по традиция по-голямата част от задълженията, както и отглеждането и възпитанието на децата. За това спомагат наследените стереотипи в отношението към жената, според които идеалният образ на съпругата е фиксиран в грижовната майка и добрата домакиня, поела основните грижи за дома. Този идеализиран образ на българката е намерил приемственост в съвременните нравствени възгледи и норми на поведение.

Традиционно сред най-представителните качества на бъдещата съпруга, осигуряващи добрия семеен живот, са нейното трудолюбие и сръчност. Освен това е желателно тя да проявява много послушание, вежливост, кротък характер. Най-често срещаните в анкетата определения за качествата, които трябва да притежава една съпруга са: вярна търпелива, отговорна, образована, работлива. Чрез тези качества се осигурява здравината на семейно-родствените отношения. Дълго време този идеал за жената остава непроменен и при него на първо място стоят качествата на жената като добра домакиня, майка и къщовница..Социалистическият идеал за жената е част от модела на „новият човек”. Той е изграден от основателите на марксизма като антипод на буржоазният модел, който „потиска и експлоатира жената”. Според класиците на марксизма в семейството се осъществява определен начин на производство, при който жената е зависима финансово и потисната като личност от мъжа. Според тях дори произходът на частната собственост тръгва от семейството, в което мъжът има права върху труда и сексуалността на жената. Ето защо частната собственост в семейството трябва да бъде елиминирана, а всички домакински задължение, включително отглеждането на децата, да се прехвърлят от майката на обществото, така че тя да може да се отдаде изцяло на работата си извън дома. Реалният резултат е двойното натоварване на жената по време на социализма, пред която се поставя задачата да изпълнява с еднакъв успех основните роли на майка, домакиня, работничка и обществено ангажирана личност. Като продукт на налагана „отгоре” и почти принудителна еманципация, която до голяма степен противоречи на онтологичните разлики между двата пола е образът на „мъжкото момиче”, очертаващ насоките на модернизиране на българската жена.

Данните показват, че през 1975г. 93% от работещите жени са били женени, а само 7,4% нямали деца. Забелязва се конфликт между професионалната кариера и майчинството. Понякога това се счита за непосилна, но все пак възможна комбинация. При социализма жените получават свободата да се развиват между даденото им равноправие да бъдат като мъжете в трудово отношение и грижата на държавата за тях, като майки. В рамките на тези два взаимно противоречиви принципа е затворена идеологията и политиката на признаване на жените в социалистическа България, изразена в лозунга „Жената-майка, труженичка и общественичка”. Т.нар. „освобождение” се представя като изтръгване на жените от дома и затвореното пространство на частния живот. Създава се подценяващ образ, негативна нагласа към жените-домакини – жените, които не са се включили в общественополезен труд. Социологическо изследване от началото на 70-те години показва, че една трета от жените, които биха искали да правят професионална кариера признават, че „трудностите на нашата съвременност им налагат да правят жертви”. В женските биографични разкази , за разлика от тези на мъже, постоянен мотив е съчетаването на професията с грижата за децата и семейството, което често е изисквало жертване на личното развитие. Така от една страна жените се маскулинизират, в един доминиран мъже и мъжки ценности социален и символен ред, от друга, като основна и най-важна социална роля им се вменява майчинството. Социалистическият модел на семейството предполага освобождаване на майката от грижи по отглеждането на децата. За целта се създават многобройни детски заведения, където се отглежда и възпитава новият социалистически човек. В началото на 80-те години е отчетена максимална трудова заетост на жените и най-ниско равнище на раждаемост за целия период след 9.IX. Като основна причина за това се сочи ценностната система, която влиза в противоречие с обществените потребност и интересите на изграждане на развитото социалистическо общество. Според партийните лидери, семейства с едно дете били лишавани от чувство за отговорност пред обществото , поело историческата мисия да изгради зрелия социализъм, който се нуждае от много повече ресурси. За тази цел се предприемат редица комплексни мерки, включително и месечни помощи за децата, привилегии за многодетните семейства, за настаняване в държавни жилища, при настаняване в детски заведения и пр., отпускане на заеми за жилища за младите семейства, които се опрощават наполовина при раждане на второ, и напълно – при трето дете. Настойчивостта, с която се предписва на жените ролята на майки и вменяването на тази роля в дълг, задължение към обществото издава от една страна откровен стремеж за контрол върху женската сексуалност, върху най-интимните пространства на частното, а от друга – патернализма на държавата, затварящ жените в предопределената от природата роля.

Днес обстоятелства предимно от икономически произход налагат все повече жени да се стремят да съчетават домакинска работа, майчинство и кариера. Всички анкетирани без колебание отсъждат като задължително съпругата да бъде и майка. Това се мисли като нейно призвание и неотменна отговорност пред обществото. Мария Тодорова подхожда към “двойното бреме” на българката като част от културна традиция дълбоко заложена в селският живот, където жената е изпълнявала тези функции, поради липса на друг възможен модел по практически причини. ”Истинското предназначение на жената днес е пренебрегнато. Възможностите за реализация не трябва да бъдат за сметка на пренебрегване ролята на жената като съпруга, майка и домакиня” смята 23-годишен студент от Софийски университет. Днес до голяма степен е въпрос на личен избор дали една жена ще се ожени и ще бъде майка. Нахлуващата от запад модернизация през XX в. променя някои от основните функции на жените, като социализиращата им роля и задълженията по съхраняване и предаване на традициите постепенно изчезват и се поемат от държавата. Въпреки това се забелязва една приемственост по отношение на семейните задължения. Използвайки правото си на избор за личностно развитие, днес повечето жени предпочитат да сключат брак, като се ориентират да го направят между 26-28 г.

През 1985г. са направени и поредните промени в семейното законодателство с приетия нов Семеен Кодекс. Отново е потвърден държавно-социалистическият принцип за отношенията между обществото и семейството: обществото закриля и полага грижи за семейството; последното от своя страна изпълнява своите функции – възпроизводствена и възпитателна – и така изпълнява изискванията за повишаване на прираста на нацията и изграждането на социалистическата личност. В рамките на такова разбиране на „грижата за брака” обществеността осъжда извънбрачното съжителство. Обикновено партийната организация има задачата да въздейства на нарушителите на общественият морал, а като крайна мярка деянието се санкционира като престъпление против брака и семейството и се предвижда напускане на семейство и заживяване с друго лице.

Едва 15% от анкетираните възнамеряват да живеят със своя партньор на семейни начала. 22-годишна студентка отбелязва: ”Пред алтернативата да живееш с неоправдано очакване, че можеш да разчиташ на отговорен съпруг бих избрала тежката участ на самотна майка”. Все пак днес по-голямата част от анкетираните жени заявяват, че са готови да се изправят пред трудностите, произтичащи от съчетаването на съпружески задължения, грижата за децата и домакинската работа. Като модел възприемат собствените си майки и семейните отношения, които те са успели да изградят.

Задължителната девственост на съпругата отдавна отмира като приоритет при встъпването в брачни отношения. Днес една незначителна част от женското и мъжко население смята това за необходимо. Един от традиционно най-важните елементи на брачни взаимоотношения - невинността на съпругата, в нашето съвремие придобива по-скоро един пародиен образ. ”Не смятам, че е задължение на съпругата да бъде девствена, по-скоро е въпрос на личен избор. Отминаха и времената, в които девствеността на бъдещата съпруга е ценена” - споделя студентка от III курс. ”Не е задължително - коментира друг студент - Сексуалният опит на жената не е нужно да бъде ограничаван”.

Интерес представлява въпроса до каква степен се разпределят семейните задължения в дома между жената и мъжа. Въпреки че домакинската работа и грижата за децата по традиционно му се приемат като основно женско задължение, 80% от анкетираните заявяват, че мъжът трябва да се включва в основните домашни задачи. Запитана по този въпрос студентка отговаря: “Съпругът може също да се включи с частична помощ при по-големите домакински работи - пране, измиване на прозорци, почистване на пода и килимите. Това ще намали натовареността и умората на съпругата. Ако съпругът иска неговата съпруга да приеме отговорностите на майчинството си с любов, трябва да й осигури помощта, от която тя се нуждае”. Забелязва се известна тенденция за разпределяне на отговорностите като мъжът е този, който трябва да поеме по-голямата тежест за финансовата издръжка на семейството, а жената е длъжна да следи повече за домакинската работа и грижите за децата, но едновременно с това да се включва финансово при разпределянето на семейните доходи. Това проличава и от направената анкета. Едва 10% от мъжете намират за нормално съпругата да печели повече. Съпругата вече е напълно равностойна с мъжа и на тази база се формират качествено нови финансови взаимоотношения между съпрузите, които са важна част от съвременната демократизирана структура на семейството.

В отношението на мъжете към проблемите на жените, се забелязва отдаване на значимост на същите онези предварителни условия, които векове наред са легитимирали “двойното бреме” като естествено - а именно селската традиция, която се възприема от мъжете за нормална. По-голямата част от мъжете са готови да приемат жените като свои партньорки на работното място - стига те да се придържат към традиционният образ. Съществена част от анкетираните мъже очакват от съпругата си да върши съвестно домакинската работа и да може да възпитава добре децата им, като в същото време разглеждат нейните доходи като допълнение към семейната каса. Женската интуиция, разбиране и съвет са все по-често взимани под внимание и оценявани от съпрузите. Жена, която може да изслушва проблемите на съпруга си, да сподели неговите безпокойства и успехи и да допринесе за възвръщането на самочувствието му, ще сподели и неговата дълбока привързаност. Жената има не само способност да дава любов, но тя има нужда и да получава. 27-годишната историчка Антония от Бургас споделя: ”В продължение на векове обществото е гледало на жените като на предназначени за удовлетворяване на сексуалните нужди на техните съпрузи, или като на такива, които само трябва да готвят, да се грижат за домакинството, да поддържат дома. Това е голямо разочарование. ”Според 47-годишната Севдалина Райчева пък, днешната съпруга се е нагърбила с повече неща, отколкото трябва да върши и еманципацията й води до осакатяване на мъжете, които забравят основните си задължения. Освен, че се грижи за къщата и за облеклото на семейството си, българката държи и на домашно приготвената храна. Въпреки наличните улеснения в това отношение – вече навсякъде се предлага готова храна за вкъщи – жените предпочитат да готвят сами. 90% от запитаните мъже смятат за предимство ако съпругата има кулинарни умения, като все пак се ограничават в сферата на “необходимите”, но не и задължителни условия. За сравнение приблизително същият процент жени смятат, че е желателно съпругата да умее да готви. 25-годишният Калоян от Пловдив споделя : “Настроението е по-важно от всичко друго. Добрият външен вид на жената, спокойната атмосфера, доставят удоволствие след напрегнатия ден.”

В съвременността все още в една голяма част от българските семейства е съхранено понятието „глава на семейството”. И днес тази роля се изпълнява от съпруга баща, но неговия статут в семейството е значително променен. Този процес е детерминиран от активното приобщаване на жените към семейната власт, свързано с тяхното обществено, културно и личностно израстване. Българската жена през последните десетилетия е активно включена във всички сфери на общественият живот. Днес тя е в еднакви социални и материални позиции с тези на мъжа, а понякога дори и с по-високи. Това обстоятелство определя насоките не само на нейната финансова независимост, но и на психологическата й самостоятелност и авторитет в рамките на семейството. Промяната на семейните роли е обусловена от повишената образователно-културна и обществена активност на младите хора в семейния колектив В съвременността при повечето млади семейства , в които двамата съпрузи са с еднакво културно-образователно ниво, се наблюдава трансформация на семейната власт – трайно утвърдената в миналото субординация на съпрузите отстъпва място на фактически признатото равенство между тях.

През периода на социализма българската жена като цяло издига своя социален статус, образова се, подобрява начина си на живот. Криворазбраната българска модернизация от съветски тип и налага също толкова криворазбрания образ на „мъжко момиче”. Въпреки усилията на държавата да я отчужди от всичките й домашни задължения, във всички случаи българката предпочита да понесе по-трудното ежедневие, но да запази и отстоява своя по същество традиционен възглед за ролята на жената в семейството. Българската жена в града съзнателно не приема улесненията , целящи да прехвърлят грижите й за семейството на обществото: въпреки възможностите да се взима готова храна, готви вкъщи; въпреки наличието на детски заведения поверява отглеждането на децата на бабите; изработва сама дрехите си, плете, шие и бродира.

Днес съпругата е възприемана като приятел и равностоен спътник в живота. Успешното съчетание на кариера, домакинска работа и семейни задължения се превръща в неоспорим приоритет на българката. Чрез своята всеотдайност, търпение и работливост тя извоюва искрено уважение. Представената анкета показва настроението сред образованият кръг млади хора, които утре ще поемат грижите за бъдещето на страната си. Тяхното мнение е изключително важно и трябва да се взима предвид все по-често. Историческите традиции и доброто семейно възпитание, въплътени изключително хармонично в образа на българката като съпруга, майка и домакиня, ще продължават да са критерий за регулирани брачни отношения, сред общество, където една от най-типичните черти на съвременното българско семейство си остава неговото етническо своеобразие и специфичната му роля на среда, която генерира културни традиции и осигурява съхраняването на националната ни култура.

Галина Сарандева, Етнология 2007 г.