Родителство и брак: взаимодействие

Изследователите отделят голямо внимание на намаленото удовлетворение от брака особено, сред жените, когато партньорите станат родители. Сред евентуалните причини за спада е половата диференциация и специализация, която съпътства родителството. По какъв начин родителството става повод за полова специализация в брака? Как половата специализация подкопава брачното щастие? И как се поддържа полово специализирано родителство по време на взаимодействието в брака?

Обикновено жените трудно построяват здрави основи едновременно в домашната и в обществената сфера. Жени, на които липсват добри възможности за работа, но имат съпрузи, които печелят добре, са склонни да напуснат службата си, когато имат деца. Когато станат родители, жените са склонни да прекратят или да намалят служебните си задължения, докато мъжете са склонни да прекарват повече време заети със служебна работа. Жените посвещават голяма част от себе си на майчинството, докато мъжете се отдават на финансовото осигуряване на семейството. В края на краищата майките вършат повече от дейностите, свързани с грижите за децата и за дома, независимо от това, какъв модел е бил установен или очакван, преди да дойдат децата.

Представата за “новото родителство” предлага стандарти, които са твърде високи за повечето двойки. Изследователи се учудват на големите надежди, които имат жените, наскоро станали майки, за разделяне поравно на грижите за децата и домашната работа. Колкото повече надеждите им остават напразни, толкова повече тези майки се тревожат от липсата на участие от страна на съпрузите им във всекидневните грижи за бебето и липсата на разбиране за трудностите при тези грижи. Колкото повече разпределението на труда отива към традиционното с раждането на първото дете, толкова по-рязък е сривът на брачното щастие особено сред съпругите, които не са традиционалистки. Установено е, че конфликтите нарастват с идването на децата и неразбирателството по въпроса, кой каква домашна работа да върши, е на първо място сред причините за това. Много майки възприемат новата страст на съпрузите си към служебната работа като бягство от дома в момент, когато са най-необходими, въпреки че са обещавали, че ще помагат.

За разлика от много майки от работническата класа, които намират сигурност в специализираната по пол работа, оформена от родителството, повечето майки от средната класа вярват, че появата на децата унищожава всички форми на брачно равенство, постигнати преди това - те усещат, че са загубили социално положение, възможности и свобода – загуба, от която изобщо не страдат повечето мъже и която не може да бъде смекчена от “помощта” на съпрузите. Много от майките изпитват също и нова зависимост от съпрузите си, защото, за да си починат, те трябва да разчитат на тях за грижите около децата, а това кара майките да се чувстват, че на свой ред трябва да бъдат по-търпими. И наистина съпругите по-често отстъпват в споровете след раждането на децата.

Радостта и чувството за смисъл от майчинството у жените е положително свързано с уважението и високата оценка на съпрузите им за тях като за майки и признанието за трудностите на майчинството. Осъзнаването на напрежението и трудностите в живота на партньора (т.е. недопускането на мисълта, че другият живее по-леко) може да направи разделението на труда да изглежда справедливо за партньорите даже ако те не си разпределят поравно работата и бащите остават на известно разстояние от децата. Партньорите изглежда си сътрудничат, поддържайки представата, че бащите играят голяма роля в отглеждането на децата, и „справедливо” разделят грижите за тях с майките. Докато всъщност майките са тези, които всекидневно се грижат за децата си.

Из “Брак и семейство” – Проф.Е.Тодорова