5 подсъзнателни мотива за избор на брачен партньор

Колкото и странно да звучи – бракът всъщност е възникнал като вид сделка, а и днес често е така, въпреки, че се приема за несъвместимо да съжителстват любовта и финансовия интерес под един покрив.

Бракът бил икономически съюз, който имал за цел да свърже два рода, които до тогава не са имали никаква връзка и така да увеличи възможността за “кооперативно” оцеляване. Разменната монета е била жената, която е била продавана, разменяна или залагана с чисто прагматични, финансово-икономически или политически подбуди.

Много често хората, които са стъпвали в брак не са се познавали до деня на сватбата, а решението за тяхното свързване са вземали техните родители. По нашите земи са описани случаи, когато момичето е било венчавано за калпака на младоженеца, който по това време е бил далеч от дома (овчар в планината или на гурбет), без да го познава.

Е, днес вече не е така. Когато човек реши да се свърже с някого, той има усещането че е свободен в избора си. Но всеки един от нас е подвластен на психологическите закони, които са валидни за всички хора, живеещи по едно и също време. Прието е да се смята, че бракът следва любовта, а тя се предхожда от харесването и привличането между двама души.

Известно е, че най-важният фактор за привличането е физическата привлекателност и подобието в мненията, нагласите, ценностите. Физическата красота всъщност е културно приет стандарт. Колкото и да си мислим, че сме рационални същества, всъщност ние избираме с очите си. Според психолозите има няколко теории за това как човек си избира брачен партньор, но една от тях е всепризната. Тя е предложена от Д. Керкхоф и П.Дейвис и се нарича Теория на филтъра.

Филтър на близостта и подобието

Човек избира да бъде с някого, който прилича на него – споделя същите интереси, виждания за света, за любовта и приятелството. За да се закрепи връзката е необходимо двамата да споделят едно и също време и пространство т.е. трябва да е налице физическа близост, която да се поддържа достатъчно дълго време. Поговорката че “очи, които не се виждат се забравят” е напълно вярна. Ако по някаква причина се наложи двойката да се раздели (не доброволно), обикновено връзката избледнява и се “инактивира”.

Филтър на привличането

Тук се елиминират всички други възможни партньори. Човек заживява с усещане, че човекът с когото се среща е неповторим, уникален, не е като другите, единственият, който го разбира и с когото може да сподели всичко. Това е периодът, който се преживява като влюбване. Ако привличането е достатъчно дълго и достатъчно силно – може да се премине към по-високо ниво на интимност и началото на сексуалното общуване. Ако и тук попаденията се окажат сполучливи се затвърждава усещането, че това е човекът с когото би искал да прекараш живота си. На този етап ако някой бъде заподозрян или уличен в изневяра – връзката се прекратява бурно и драматично и обикновен има трайни последици в психологически план и за двамата участници.

Филтър на социалният произход

Тук действа принципа на хомогенността. Той насърчава формирането на връзки сред хора от близка социална общност. Приказката за Пепеляшка наистина си остава само приказка. Този филтър е много силен и действащ независимо от “силата на чувствата”. Доказано е, че неравностойното социално обвързване се последва 4 пъти по-често от развод. Трудно е да се повярва, че любовта не може да победи всичко, но явно парите притежават неподозирана мощ. Този филтър обикновено се контролира отвън – родители, приятели, познати. Двойката трябва да си даде сметка, че би трябвало да избере едната страна, което означава, че другата остава пренебрегната и обидена.

Филтър на съгласието

Той служи за отстраняване на всички въпроси, по които до тогава е имало разногласие и най-вече касаещи бъдещето на връзката. Двамата започват да проектират бъдещи планове – за общ дом, за общ бит и евентуално за броя и появата на децата в бъдещото семейство. Много често съвременните двойки остават на този етап и съжителства в кохабитация ( без да сключват брак). Доказано е, че тези семейства не са по-малко щастливи от сключилите брак и отглеждат децата си без комплекси и угризения. Тъй като връзката е “отворена” и всеки има свободата да си тръгне, когато поиска – конфликтите се преживяват по-леко, тъй като винаги има резервен план, който може да бъде използван.

Филтър “Готовност”

Човека е приел за себе си, че е готов да “жертва” собствената си свобода в името на съвместен живот. Приел е фактът, че трябва да ограничи и да редуцира свободата си, че трябва да прави компромиси, да контролира чувствата си и да се нагърби с нови задължения. Решението за брак би трябвало да бъде добре обмислено и след достатъчно дълъг период на срещане и излизане. Най-чести са разводите сред хора, които са имали кратко предбрачно познанство и съжителство.