Как избираме брачен партньор

Колкото и странно да звучи – бракът всъщност е възникнал като вид сделка, а и днес често е така, въпреки, че се приема за несъвместимо да съжителстват любовта и финансовия интерес под един покрив.

Бракът бил икономически съюз, който имал за цел да свърже два рода, които до тогава не са имали никаква връзка и така да увеличи възможността за “кооперативно” оцеляване. Разменната монета е била жената, която е била продавана, разменяна или залагана с чисто прагматични, финансово-икономически или политически подбуди.

Много често хората, които са стъпвали в брак не са се познавали до деня на сватбата, а решението за тяхното свързване са вземали техните родители. По нашите земи са описани случаи, когато момичето е било венчавано за калпака на младоженеца, който по това време е бил далеч от дома (овчар в планината или на гурбет), без да го познава.

Е, днес вече не е така. Когато човек реши да се свърже с някого, той има усещането че е свободен в избора си. Но всеки един от нас е подвластен на психологическите закони, които са валидни за всички хора, живеещи по едно и също време. Прието е да се смята, че бракът следва любовта, а тя се предхожда от харесването и привличането между двама души.

Известно е, че най-важният фактор за привличането е физическата привлекателност и подобието в мненията, нагласите, ценностите. Физическата красота всъщност е културно приет стандарт. Колкото и да си мислим, че сме рационални същества, всъщност ние избираме с очите си. Според психолозите има няколко теории за това как човек си избира брачен партньор, но една от тях е всепризната. Тя е предложена от Д. Керкхоф и П.Дейвис и се нарича Теория на филтъра.

Теория на филтъра

Според двамата учени в периода на ухажването, започват да действат и да се развиват в последователност 5 филтъра:

Първи филтър – филтър на близостта и подобието:

Човек избира да бъде с някого, който прилича на него – споделя същите интереси, виждания за света, за любовта и приятелството. За да се закрепи връзката е необходимо двамата да споделят едно и също време и пространство т.е. трябва да е налице физическа близост, която да се поддържа достатъчно дълго време. Поговорката че “очи, които не се виждат се забравят” е напълно вярна. Ако по някаква причина се наложи двойката да се раздели (не доброволно), обикновено връзката избледнява и се “инактивира”.

Вторият филтър е филтърът на привличането. Тук се елиминират всички други възможни партньори. Човек заживява с усещане, че човекът с когото се среща е неповторим, уникален, не е като другите, единственият, който го разбира и с когото може да сподели всичко. Това е периодът, който се преживява като влюбване. Ако привличането е достатъчно дълго и достатъчно силно – може да се премине към по-високо ниво на интимност и началото на сексуалното общуване. Ако и тук попаденията се окажат сполучливи се затвърждава усещането, че това е човекът с когото би искал да прекараш живота си. На този етап ако някой бъде заподозрян или уличен в изневяра – връзката се прекратява бурно и драматично и обикновен има трайни последици в психологически план и за двамата участници.

Третият филтър носи името филтър на социалният произход – тук действа принципа на хомогенността. Той насърчава формирането на връзки сред хора от близка социална общност. Приказката за Пепеляшка наистина си остава само приказка. Този филтър е много силен и действащ независимо от “силата на чувствата”. Доказано е, че неравностойното социално обвързване се последва 4 пъти по-често от развод. Трудно е да се повярва, че любовта не може да победи всичко, но явно парите притежават неподозирана мощ. Този филтър обикновено се контролира отвън – родители, приятели, познати. Двойката трябва да си даде сметка, че би трябвало да избере едната страна, което означава, че другата остава пренебрегната и обидена.

Четвърти филтър – филтър на съгласието (на консенсуса):

Той служи за отстраняване на всички въпроси, по които до тогава е имало разногласие и най-вече касаещи бъдещето на връзката. Двамата започват да проектират бъдещи планове – за общ дом, за общ бит и евентуално за броя и появата на децата в бъдещото семейство. Много често съвременните двойки остават на този етап и съжителстват в кохабитация (без да сключват брак). Доказано е, че тези семейства не са по-малко щастливи от сключилите брак и отглеждат децата си без комплекси и угризения. Тъй като връзката е “отворена” и всеки има свободата да си тръгне, когато поиска – конфликтите се преживяват по-леко, тъй като винаги има резервен план, който може да бъде използван.

Пети филтър - “готовност” – човек е приел за себе си, че е готов да “жертва” собствената си свобода в името на съвместен живот. Приел е фактът, че трябва да ограничи и да редуцира свободата си, че трябва да прави компромиси, да контролира чувствата си и да се нагърби с нови задължения. Решението за брак би трябвало да бъде добре обмислено и след достатъчно дълъг период на срещане и излизане. Най-чести са разводите сред хора, които са имали кратко предбрачно познанство и съжителство.