Качество на живота - как да го измерим?

Изразът “качество на живота” се е появил в САЩ и Япония преди 50-60 г. – бурното икономическо развитие след Втората световна война способства за увеличаване благосъстоянието на хората и те започват да се замислят върху начин, по който да го измерят и съпоставят с това на другите.

Материалното

Тогава се предполагало, че колкото повече нови вещи за продължително ползване има семейството, толкова по-щастливи са хората в него. Затова и първите изследвания на качеството на живота днес предизвикват усмивка, но тогава са били приемани напълно сериозно - пресмятала се е динамиката на растежа на семейните доходи, скоростта на обзавеждане с телевизори, прахосмукачки, холни гарнитури и т.н.

Постепенно схващането се променя и се оформя извода, че този начин за измерване на качеството на живота е възможен само при напълно устойчива ситуация. Първо, всички трябва да вярват, че материалните блага водят до “задължително” щастие и второ - разслоението по материален признак трябва да бъде минимално, а горното ниво (там където започва щастието) трябва да бъде стабилно и постижимо за по-голямата част от населението.

Днешният човек е лишен от подобни илюзии: поради стремителният и бърз растеж на технологиите ние не можем да си представим колко точно ни необходимо за окончателното ни удовлетворение и щастие. Постоянните потоци от информация ни карат да осъзнаваме, че винаги нещо ни липсва, а поради рекламата постоянно се чувстваме буквално лишени от нещо.

Затова и днес е ясно, че е неправилно да се приравнява качеството на живота към жизнения стандарт.

Съзнанието

Според друго мнение, съществувало още преди половин век, качеството на живота е зависело не само от икономиката, а от личното усещане и комфортното съществуване в рамките на обществото. Но как да се измери степента на комфорт?

Социолозите предлагат да се измерва емоционалния баланс: да се преброят положителните емоции на човека за определен период и от тях да се извади броят на отрицателните. Тогава, според тях, може да стане ясно до каква степен човекът е удовлетворен от собствения си живот. Сполучлива на пръв поглед идея, но за съжаление емоциите не са еднакви по своята степен на дълбочина, а някои трудно могат да се определят само като положителни или отрицателни.

Скачване

Поради неуспеха с оценката на емоциите, се появява мнението да се обърне внимание не на човека, а на самия живот – на качеството на неговите съставни части, които искаме да оценим, т.е. качеството на всичко, което ни заобикаля: семейство, работа, здраве, жилище, приятелски връзки. Много от хората, които честно са оценявали различните сфери от своя живот са признавали, че в работата им не всичко е наред, но затова пък имат отлични приятели. Но всички те са били доволни от живота и определят качеството на своя на живот – “на висота”. Т.е. налице е проблемът със субективната оценка.

Друг подход се е опитвал да оцени качеството на живот на социален фон. Индексът на развитието на човешкия потенциал е отчитал очакваната продължителност на живота, нивото на образование и други подобни параметри. Но високият индекс не означава непременно, че човек с висше образование, доживял до 80 години, е напълно удовлетворен от своя живот. Този индекс днес се възприема по-скоро като показател за това колко ефективно държавата се грижи за своите граждани. Без гаранция обаче за някакви положителни резултати за всеки човек поотделно.

Парадокси на качеството на живот

Съществуват и примери, при които уж са изпълнени “условията за щастлив живот”, а хората не изпитват никаква радост от това. След падането на Берлинската стена в Източна Германия например рязко намалява раждаемостта и се повишават броят на самоубийствата: хората са дезориентирани въпреки появилата се свобода и повечето чисто материални ценности.

Днес Световната здравна организация предлага качеството на живота да се определя по няколко различни групи параметри:

  • физически: енергичност/умора, физически дискомфорт, сън и отдих.
  • психологически: самооценка, концентрация, положителни емоции, негативни преживявания, мислене.
  • степен на независимост: всекидневна активност, работоспособност, зависимост от лекарства и лечение.
  • живот в обществото: всекидневна активност, социални и приятелски връзки, приемане на човека в обществото и неговата обществена значимост, професионализъм.
  • обкръжаваща среда: жилище и бит, безопасност, свободно време, достъп до информация за екологията (климат, замърсяване, гъстота на населението).
  • духовност и лични убеждения.

А препоръката на психолозите е всеки човек сам да се опита да оцени качеството на своя живот. Но след това да се замислим за причините за тези оценки. И ако покрай социалните причини, намерим и лични – то това е достатъчна причина да променим нещо в живота си.

www.zdrave.bg